Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поселник

[poˈsɛlnik]

поселник значение:

Какво е поселник? Човек, който се е заселил на ново място; жител на определено селище (често в исторически контекст за колонисти).

1. (общество) Човек, който се е заселил на ново място; жител на определено селище (често в исторически контекст за колонисти).
Ударение
посѐлник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-сел-ник
Род
мъжки
Мн. число
поселници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поселник

(общество)
  • Първите поселници в този край са дошли през XVIII век.
  • Всеки поселник получаваше парче земя за обработване.

Синоними на поселник

Антоними на поселник

Как се пише поселник

Грешни изписвания: поселенник, пуселник, поселнйк

Думата се пише с едно 'н', тъй като е образувана от корена 'сел-' и наставката '-ник', а не от прилагателно на '-ен'.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:sel-
Дериват на глагола 'поселя' (заселвам). Коренът е общославянски *sel- (село, селище), с наставка за деец '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нови поселници
  • тракийски поселник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.