пословичност
[posɫoˈvit͡ʃnost]
пословичност значение:
Какво е пословичност? Пословичност е съществително, което обозначава устойчивост или известност на нещо, обикновено в контекста на притчи, поговорки или широко разпространени истини. Терминът може да се използва и за описание на характеристика на поведението или характера на човек, която е станала известна или е получила популярност.
1. Пословичност е съществително, което обозначава устойчивост или известност на нещо, обикновено в контекста на притчи, поговорки или широко разпространени истини. Терминът може да се използва и за описание на характеристика на поведението или характера на човек, която е станала известна или е получила популярност.
- Ударение
- посло̀вичност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-сло-вич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- пословичности
Как се пише пословичност
Грешни изписвания: пословичнност, пусловичност, послувичност, пословйчност, пословичнуст
Пише се с една буква н и завършва на -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пословица
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'пословичен', което произлиза от 'пословица' (кратко народно умотворение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- добити пословичност
- граничеща с пословичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
