послушничество
[poˈsluʃnit͡ʃɛstvo]
послушничество значение:
Какво е послушничество? Период на изпитание и подготовка в манастир, който дадено лице (послушник) трябва да премине, преди да бъде постригано за монах.
1. (религия) Период на изпитание и подготовка в манастир, който дадено лице (послушник) трябва да премине, преди да бъде постригано за монах.
2. (преносно) Състояние на пълно подчинение и изпълнителност (рядка употреба, по-често 'послушание').
- Ударение
- послу̀шничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-слуш-ни-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (само ед.ч.)
Примери за използване на послушничество
(религия)
- След три години послушничество, той най-накрая прие монашеския сан.
- По време на послушничеството си той изпълняваше най-тежките физически задачи в обителта.
(преносно)
- Неговото политическо послушничество му гарантираше сигурност на поста.
Синоними на послушничество
Антоними на послушничество
Как се пише послушничество
Грешни изписвания: послушничесво, пуслушничество, послошничество, послушнйчество, послушничеству
Пише се с ш (послушам) и наставка -чество.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:послушати
Произлиза от 'послушник' (нов в манастир) + наставка '-чество'. Връзка с глагола 'слушам'/'послушание'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
