постпозитивен
[postpoziˈtivɛn]
постпозитивен значение:
Какво е постпозитивен? Който стои или се поставя след думата, към която се отнася (напр. определителният член в българския език).
1. (лингвистика) Който стои или се поставя след думата, към която се отнася (напр. определителният член в българския език).
- Ударение
- постпозити'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пост-по-зи-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- постпозитивни
Примери за използване на постпозитивен
(лингвистика)
- Българският език се характеризира с постпозитивен член.
- В това изречение определението е в постпозитивна позиция спрямо съществителното.
Синоними на постпозитивен
Антоними на постпозитивен
Как се пише постпозитивен
Грешни изписвания: поспозитивен, пост-позитивен, пустпозитивен, постпузитивен, постпозйтивен, постпозитйвен
Думата се пише слято. Представката е пост- и се запазва звуковата група стп.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:postpositivus
Съставена от латинските 'post' (след) и 'positivus' (поставен, разположен). В българския език навлиза като лингвистичен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постпозитивен член
- постпозитивно определение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
