поука
[poˈukɐ]
поука значение:
Какво е поука? Извод, заключение от преживяно събитие или грешка, което служи за трупане на опит и избягване на бъдещи грешки.
1. (пряко) Извод, заключение от преживяно събитие или грешка, което служи за трупане на опит и избягване на бъдещи грешки.
2. (литература/етика) Нравствено наставление или морален извод, съдържащ се в литературно произведение (най-често басня или приказка).
- Ударение
- поу̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-у-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- поуки
Примери за използване на поука
(пряко)
- Трябва да си вземеш поука от случилото се.
- Историята ни дава горчиви поуки.
(литература/етика)
- Поуката на баснята е, че мързелът не води до нищо добро.
Как се пише поука
Грешни изписвания: по-ука, поукъ, пуука, поока
Думата се пише слято. Завършва на -а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:учити
Образувана от корена 'уч' (уча) с представка по- и наставка -ка. Първоначално значение - наставление.
Употреба
Чести словосъчетания:
- взимам си поука
- горчива поука
- нравствена поука
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
