пофуча
[pofuˈt͡ʃa]
пофуча значение:
Какво е пофуча? За вятър или виелица – да духа силно и шумно за определено време, след което евентуално да спре или отслабне.
1. (метеорология) За вятър или виелица – да духа силно и шумно за определено време, след което евентуално да спре или отслабне.
2. (преносно) За човек – да изразява гнева си бурно, да вика и недоволства за известно време.
- Ударение
- пофуч'а
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-фу-ча
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- пофучавам
Примери за използване на пофуча
(метеорология)
- Вятърът пофуча, пофуча, па утихна.
(преносно)
- Началникът пофуча заради грешката, но после се успокои.
- Тя пофуча из стаята, разхвърли няколко книги и си излезе.
Антоними на пофуча
Как се пише пофуча
Грешни изписвания: пуфуча, повуча, пофоча
Представката е 'по-', коренът започва с 'ф'.
Етимология
Произход:Звукоподражателен произход
Оригинална дума:фу
От корена 'фуч-' (свързан със звука на вятъра или издишване) и представка 'по-', означаваща извършване на действието за известен период от време.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пофуча и мина
- вятърът пофуча
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
