походниче
[poˈxɔdniʧɛ]
походниче значение:
Какво е походниче? Млад или малък участник в поход; дете турист.
1. (туризъм / пряко) Млад или малък участник в поход; дете турист.
2. (преносно) Ентусиазиран, но неопитен турист (иронично).
- Ударение
- похо̀дниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ход-ни-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- походничета
Примери за използване на походниче
(туризъм / пряко)
- Най-малкото походниче в групата вървеше най-отпред.
(преносно)
- Това градско походниче се измори още на първия баир.
Синоними на походниче
Как се пише походниче
Грешни изписвания: пуходниче, похудниче, походнйче
Пише се с 'о' в първата сричка (представка 'по-') и 'о' във втората (корен 'ход').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поход
Умалителна форма на 'походник' (участник в поход, турист), образувана от корена 'ход' с представка 'по-' и наставки '-ник' и '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко походниче
- смело походниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
