Dumite-BG – онлайн речник за българския език

почва

[ˈpɔt͡ʃvɐ]

почва значение:

Какво е почва? Най-горният, повърхностен рохкав слой на земната кора, който притежава плодородие и служи за среда на развитие на растенията.

1. (пряко) Най-горният, повърхностен рохкав слой на земната кора, който притежава плодородие и служи за среда на развитие на растенията.
2. (преносно) Основа, база или условия за възникване и развитие на нещо; среда.
Ударение
по'чва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
поч-ва
Род
женски
Мн. число
почви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на почва

(пряко)
  • Черноземът е най-плодородната почва за отглеждане на зърнени култури.
  • Ерозията на почвата е сериозен екологичен проблем.
(преносно)
  • Недоволството намери благоприятна почва сред младите хора.
  • Твърденията му липсват каквато и да е реална почва.

Как се пише почва

Грешни изписвания: почвъ, пучва
Думата се пише с а в края, тъй като е съществително име от женски род. Проверката се прави чрез членуване: почвата.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*počьva
Произлиза от праславянската форма *počьva, образувана от предлога *podъ (под) и корена на глагола *šьva (вървя, стъпвам) или свързана с *kyd- (почивам, основа). Първичното значение е 'това, върху което се стъпва', 'основа', 'земя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плодородна почва
  • почва за развитие
  • подготвям почвата
  • изпускам почва под краката си
Фразеологизми:
  • губя почва под краката си
  • на родна почва
  • пипам почвата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.