Dumite-BG – онлайн речник за българския език

почване

[ˈpɔt͡ʃvɐnɛ]

почване значение:

Какво е почване? Действието по слагане на начало на нещо; започване, стартиране.

1. (общо) Действието по слагане на начало на нещо; започване, стартиране.
Ударение
по̀чване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
поч-ва-не
Род
среден
Мн. число
почвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на почване

(общо)
  • Най-трудното в писането на книга е самото почване.
  • Отлагаха почването на строежа заради липса на средства.

Синоними на почване

Антоними на почване

Как се пише почване

Грешни изписвания: почвамне, пучване, почвъне
Отглаголно съществително от 'почвам', образувано с наставката -не.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:починати
От глагола 'почвам' (започвам). Коренът е свързан със старобългарското 'почѧти', където носовката се е развила в различни форми в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почване на работа
  • почване отначало

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.