почит
[ˈpɔt͡ʃit]
- Ударение
- по̀чит
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-чит
- Род
- женски
- Мн. число
- почести
Как се пише почит
Грешни изписвания: почет, пучит, почйт
Думата е от женски род, завършваща на съгласна (като пролет, сол). Пише се с и в последната сричка: почит. Да не се бърка с почест.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:почьтъ
Свързана с глагола 'почитам' и корена 'чт-' (чета, броя, уважавам). Сродна с 'чест'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока почит
- отдавам почит
- с почит (в кореспонденция)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
