почтен
[pot͡ʃˈtɛn]
почтен значение:
Какво е почтен? Който се отличава с честност, коректност и висок морал; който вдъхва уважение.
1. (пряко) Който се отличава с честност, коректност и висок морал; който вдъхва уважение.
2. (разговорно) Който е значителен по количество, размер или възраст; солиден.
- Ударение
- почтѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- поч-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- почтени
Примери за използване на почтен
(пряко)
- Той е известен като изключително почтен търговец, който никога не лъже клиентите си.
- Имаше почтени намерения спрямо семейството.
(разговорно)
- Той вече е на почтена възраст и се нуждае от почивка.
- Натрупал е доста почтено състояние през годините.
Синоними на почтен
Как се пише почтен
Грешни изписвания: почетен (друго значение), пучтен
Думата почтен (честен, уважаван) запазва гласната 'е' във формите за женски и среден род (почтена, почтено). Да не се бърка с почетен (свързан с почест), където гласната 'е' е непостоянна и изпада (почетна, почетно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:почьтєнъ
Произлиза от старобългарското причастие 'почьтєнъ', свързано с глагола 'почитам' (чрез корена *čьt-). Първоначалното значение е 'почетен', 'уважаван', което впоследствие се развива в смисъл на притежаващ морални качества и добро име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- почтен човек
- почтена възраст
- почтен гражданин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
