Dumite-BG – онлайн речник за българския език

правнуче

[ˈpravnut͡ʃɛ]

правнуче значение:

Какво е правнуче? Дете на внук или внучка спрямо техните дядо и баба; четвърто поколение в рода.

1. (родство) Дете на внук или внучка спрямо техните дядо и баба; четвърто поколение в рода.
Ударение
пра̀внуче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
прав-ну-че
Род
среден
Мн. число
правнуци / правнучета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на правнуче

(родство)
  • Тя доживя да види и правнуче.
  • Дядото разказваше приказки на малкото си правнуче.

Как се пише правнуче

Грешни изписвания: пра внуче, пръвнуче, правноче
Пише се слято, тъй като пра- е представка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пра + внуче
Образувано с представка за родство 'пра-' и съществителното 'внуче'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.