Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прапоршчик

[ˈpraporʃt͡ʃik]

прапоршчик значение:

Какво е прапоршчик? Военно звание в руската и съветската армия, както и в българската армия (след Освобождението до 1879 г.), по-ниско от подпоручик; съответстващо на офицерски кандидат или старшина в съвременни контексти.

1. (военно дело) Военно звание в руската и съветската армия, както и в българската армия (след Освобождението до 1879 г.), по-ниско от подпоручик; съответстващо на офицерски кандидат или старшина в съвременни контексти.
Ударение
пра̀поршчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пра-пор-шчик
Род
мъжки
Мн. число
прапоршчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прапоршчик

(военно дело)
  • В романа главният герой е млад прапоршчик, току-що завършил училище.
  • Званието прапоршчик е възстановено в руската армия през 1972 г.

Синоними на прапоршчик

Как се пише прапоршчик

Грешни изписвания: прапорщик, прапорчик, пръпоршчик, прапуршчик, прапоршчйк
Пише се с шч (предавайки руското 'щ'), а не с 'щ' или само 'ч'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:прапорщик
Заемка от руски език. Идва от старинната дума 'прапор' (знаме), тъй като първоначално това са били знаменосците.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старши прапоршчик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.