Dumite-BG – онлайн речник за българския език

предикативно

[prɛdikɐˈtivno]

предикативно значение:

Какво е предикативно? По начин, свързан със сказуемото (предиката) в изречението; в ролята на сказуемо.

1. (лингвистика) По начин, свързан със сказуемото (предиката) в изречението; в ролята на сказуемо.
2. (логика) Отнасящо се до приписването на свойство на даден обект в логическо съждение.
Ударение
предикати'вно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
пре-ди-ка-тив-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предикативно

(лингвистика)
  • В това изречение прилагателното име е употребено предикативно, а не атрибутивно.
(логика)
  • Връзката между субекта и неговите свойства се разглежда предикативно.

Синоними на предикативно

Антоними на предикативно

Как се пише предикативно

Грешни изписвания: предекативно, предйкативно, предикътивно, предикатйвно, предикативну
Думата е чуждица и следва правописа на корена предикат. Пише се с и във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:praedicatum
От латинското *praedicatum* (това, което се говори/твърди за субекта), през немски *prädikativ* или руски *предикативный*. Свързано е с логическата и граматическата категория 'сказуемо'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • употребен предикативно
  • свързан предикативно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.