предикативност
[prɛdikɐˈtivnost]
предикативност значение:
Какво е предикативност? Основна граматична категория на изречението, която изразява отношението на съдържанието на изказването към действителността (реална, възможна, желана), реализирана чрез формите за време, наклонение и лице на глагола.
1. (лингвистика) Основна граматична категория на изречението, която изразява отношението на съдържанието на изказването към действителността (реална, възможна, желана), реализирана чрез формите за време, наклонение и лице на глагола.
2. (логика) Свойството на даден признак да бъде утвърждаван или отричан по отношение на субекта в съждението.
- Ударение
- предикатѝвност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-ди-ка-тив-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на предикативност
(лингвистика)
- Предикативността е задължителен признак на всяко изречение.
- Без глаголна форма е трудно да се определи носителят на предикативност.
(логика)
- В логическата структура субектът и предикатът са свързани чрез отношение на предикативност.
Синоними на предикативност
Как се пише предикативност
Грешни изписвания: предекативност, предикативнос, предйкативност, предикътивност, предикатйвност, предикативнуст
Думата се пише с и (предикативност), следвайки латинския корен praedicare. Завършва на -ст, тъй като е съществително от женски род, образувано с наставката -ост.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:praedicatum
Терминът навлиза в българския език чрез руски или западноевропейски езици, произлизайки от латинското 'praedicatum' (това, което се говори, изказва) и наставката за абстрактно качество '-ност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изразяване на предикативност
- носител на предикативност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
