презумпция
[prɛˈzumpt͡sijɐ]
презумпция значение:
Какво е презумпция? Приемане на един факт за истина, докато не се докаже противното; правно предположение.
1. (право) Приемане на един факт за истина, докато не се докаже противното; правно предположение.
2. (книжовно) Предварително изградено мнение или убеждение, което се смята за вярно без доказателства.
- Ударение
- презу̀мпция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-зумп-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- презумпции
Примери за използване на презумпция
(право)
- Презумпцията за невивинност е основен принцип в наказателното право.
- Тази законова презумпция е оборима.
(книжовно)
- Тръгваме с презумпцията, че всички са подготвени за изпита.
Синоними на презумпция
Антоними на презумпция
Как се пише презумпция
Грешни изписвания: презумция, презомпция, презумпцйя
Думата се пише с мп. Въпреки че звукът 'п' може да се чува слабо при бърз говор, етимологията (praesumptio) изисква запазването на групата съгласни.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:praesumptio
Заета чрез руски или немски от латинската дума praesumptio (предположение, очакване), произлизаща от глагола praesumere – 'вземам предварително', 'предполагам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- презумпция за невивинност
- оборима презумпция
- необорима презумпция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
