препинателен
[prɛpiˈnatɛlɛn]
препинателен значение:
Какво е препинателен? Който служи за разделяне на смислови части в изречението или текста.
1. (граматика) Който служи за разделяне на смислови части в изречението или текста.
- Ударение
- препина̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пре-пи-на-те-лен
- Род
- мъжки
Примери за използване на препинателен
(граматика)
- Запетаята е най-често използваният препинателен знак.
- Пропуснатите препинателни знаци променят смисъла на текста.
Как се пише препинателен
Грешни изписвания: припинателен, препенателен, препйнателен, препинътелен
Думата се пише с е в първата сричка (представка 'пре-') и с и във втората (корен 'пин').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣпинати
От старобългарското/църковнославянското 'препинание' (пречка, спиране), калка на гръцкото 'diastole'. Свързано с глагола 'пъна', 'спъвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- препинателен знак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
