престация
[prɛsˈtat͡sijɐ]
престация значение:
Какво е престация? Дължимото поведение (действие или бездействие), което длъжникът трябва да осъществи в полза на кредитора по едно облигационно отношение; предмет на задължението.
1. (право) Дължимото поведение (действие или бездействие), което длъжникът трябва да осъществи в полза на кредитора по едно облигационно отношение; предмет на задължението.
- Ударение
- преста'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- прес-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- престации
Примери за използване на престация
(право)
- Невъзможността на престацията води до погасяване на задължението.
- Престацията може да бъде задължение за dare (даване), facere (правене) или non facere (неправене).
Синоними на престация
Как се пише престация
Грешни изписвания: пристация, престаций, престъция, престацйя
Пише се с е в корена (пре-). Думата завършва на -ия в единствено число и на -ии в множествено.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:praestatio
От латинското 'praestatio' – 'гаранция', 'изпълнение', 'даване'. В юридическата терминология навлиза чрез рецепцията на римското право като термин за дължимото поведение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- парична престация
- невъзможна престация
- заместима престация
- дължима престация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
