престъпнически
[prɛˈstɤpnit͡ʃɛski]
престъпнически значение:
Какво е престъпнически? Свързан с престъпник или престъпление; характерен за хора, които нарушават закона.
1. (право) Свързан с престъпник или престъпление; характерен за хора, които нарушават закона.
- Ударение
- престъ̀пнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пре-стъп-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- престъпнически
Примери за използване на престъпнически
(право)
- Разбита е организирана престъпническа група за трафик на хора.
- Той имаше престъпнически намерения спрямо имуществото на фирмата.
Синоними на престъпнически
Антоними на престъпнически
Как се пише престъпнически
Грешни изписвания: престъпничен, престапнически, престъпнйчески, престъпническй
Образувано от съществителното престъпник + наставка -ески, при което крайното к преминава в ч (престъпнически).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣстѫпити
Произлиза от 'престъпник', което идва от глагола 'престъпвам' (закона, нормата). Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- престъпническа група
- престъпническа дейност
- престъпнически синдикат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
