прецедентен
[prɛt͡sɛˈdɛntɛn]
прецедентен значение:
Какво е прецедентен? Който създава прецедент; който служи за пример или основание за последващи действия от същия вид.
1. (право) Който създава прецедент; който служи за пример или основание за последващи действия от същия вид.
2. (книжовно) Който се основава на прецедент.
- Ударение
- прецедѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пре-це-ден-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прецедентни
Примери за използване на прецедентен
(право)
- Съдът постанови прецедентно решение, което ще промени практиката в бъдеще.
- Това е прецедентен случай в историята на международните отношения.
(книжовно)
- Англосаксонската правна система има прецедентен характер.
Синоними на прецедентен
Антоними на прецедентен
Как се пише прецедентен
Грешни изписвания: прецидентен, прецедентин
Думата се пише с е във втората сричка (от прецедент). В м.р. ед.ч. окончанието е -ен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:praecedens
Заета чрез френски (précédent) или немски (präzedent). Произлиза от латинското причастие praecedens (предхождащ), от глагола praecedere (вървя отпред, предхождам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- прецедентен случай
- прецедентно право
- прецедентно решение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
