придихателен
[pridiˈxatɛlɛn]
придихателен значение:
Какво е придихателен? Който се изговаря с придихание (аспирация); аспирован. Отнася се за звукове, при чието произнасяне въздушната струя излиза със специфичен шум.
1. (езикознание) Който се изговаря с придихание (аспирация); аспирован. Отнася се за звукове, при чието произнасяне въздушната струя излиза със специфичен шум.
2. (медицина (остаряло)) Който се отнася до дишането или дихателните пътища.
- Ударение
- придиха̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- при-ди-ха-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- придихателни
Примери за използване на придихателен
(езикознание)
- В старогръцкия език е имало придихателни съгласни.
- Придихателният знак бе ясно отчетен в транскрипцията.
(медицина (остаряло))
- Придихателна тръба.
Синоними на придихателен
Антоними на придихателен
Как се пише придихателен
Грешни изписвания: предихателен, придехателен, прйдихателен, придйхателен, придихътелен
Думата се пише с и в първата сричка (представка при-) и с и в корена (дих, от дишам). Променливото я не присъства тук, използва се е в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:придихание
Произлиза от съществителното 'придихание' (калк на гръцкото pneuma или латинското aspiratio), съставено от представка 'при-', корен 'дих-' (дъх) и суфикс за прилагателно име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- придихателен звук
- придихателен знак
- придихателна съгласна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
