Dumite-BG – онлайн речник за българския език

придружителен

[pridruˈʒitɛlɛn]

придружителен значение:

Какво е придружителен? Който служи за придружаване на нещо или някого; който върви заедно с основния обект или документ като допълнение или пояснение.

1. (общо) Който служи за придружаване на нещо или някого; който върви заедно с основния обект или документ като допълнение или пояснение.
Ударение
придружѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-дру-жи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
придружителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на придружителен

(общо)
  • Изпратихме документите с кратко придружително писмо.
  • Към стоката имаше придружителен опис на съдържанието.

Синоними на придружителен

Антоними на придружителен

Как се пише придружителен

Грешни изписвания: предружителен, придръжителен, прйдружителен, придрожителен, придружйтелен
Думата се пише с и (при-), тъй като представката означава прибавяне или приближаване. Коренът е друж (от другар, друг).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:придружа
Произлиза от глагола 'придружа' (да вървя с някого, да правя компания) + суфикс '-телен' за образуване на прилагателни, означаващи предназначение или свойство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • придружително писмо
  • придружителен документ
  • придружителен лист
  • придружителен огън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.