приказка
[ˈprikɐskɐ]
приказка значение:
Какво е приказка? Епически вид в народното или авторското творчество; повествователна творба с фантастични елементи, герои и чудеса.
1. (литература) Епически вид в народното или авторското творчество; повествователна творба с фантастични елементи, герои и чудеса.
2. (разговорно) Разговор, беседа, сладки приказки.
- Ударение
- прѝказка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-каз-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- приказки
Примери за използване на приказка
(литература)
- Братя Грим са събрали множество народни приказки.
- Всяка вечер чета приказка на детето за лека нощ.
(разговорно)
- Заприказвахме се и приказката тръгна леко.
- Двамата си имат своя приказка.
Как се пише приказка
Грешни изписвания: прикаска, прйказка, прикъзка
Звучната съгласна 'з' се обеззвучава при изговор пред беззвучната 'к', но се пише 'з'. Проверка: приказка -> приказен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:казати
Производна от глагола 'приказвам', който идва от корена 'кажа/казати' с представка 'при-'. Първоначалното значение е свързано с говорене, разказване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народна приказка
- вълшебна приказка
- празни приказки
Фразеологизми:
- приказка без край
- живея като в приказка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
