Dumite-BG – онлайн речник за българския език

примиренчество

[primiˈrɛnt͡ʃɛstvo]

примиренчество значение:

Какво е примиренчество? Поведение на безпринципно съглашателство, отказ от борба, пасивно приемане на чуждо (често враждебно или неправилно) мнение; опортюнизъм.

1. (политика/етика) Поведение на безпринципно съглашателство, отказ от борба, пасивно приемане на чуждо (често враждебно или неправилно) мнение; опортюнизъм.
Ударение
примирѐнчество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ми-рен-чес-тво
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на примиренчество

(политика/етика)
  • Неговата позиция беше разкритикувана като проява на примиренчество.
  • Примиренчеството пред корупцията води до разпад на държавността.

Антоними на примиренчество

Как се пише примиренчество

Грешни изписвания: премиренчество, примиренчесво, прймиренчество, примйренчество, примиренчеству

Пише се с и в първата сричка (корен мир). Наставката е -чество.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:примирен
Образувано от прилагателното „примирен“ (от глагола примирявам се) + наставка -чество, по модел на руски абстрактни съществителни или вътрешна деривация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проява на примиренчество
  • политическо примиренчество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.