Dumite-BG – онлайн речник за българския език

припадъчен

[priˈpadɐt͡ʃɛn]

припадъчен значение:

Какво е припадъчен? Който се отнася до припадък, свързан е с припадък или предизвиква припадък.

1. (медицина) Който се отнася до припадък, свързан е с припадък или предизвиква припадък.
Ударение
припа̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-па-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
припадъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на припадъчен

(медицина)
  • Пациентът изпадна в припадъчно състояние след силния удар.
  • Лекарството се прилага при тежки припадъчни кризи.

Синоними на припадъчен

Антоними на припадъчен

Как се пише припадъчен

Грешни изписвания: припадачен, препадъчен, прйпадъчен, припъдъчен
Променливо ъ: пише се с ъ (от припадък), което изпада в членувани форми, където ударението не пада върху окончанията, но тук формата е за мъжки род единствено число.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:припадък
Производна дума от съществителното 'припадък' с наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • припадъчно състояние
  • припадъчна криза

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.