притайване
[pritɐˈjavɐnɛ]
- Ударение
- притая̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-та-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- притаявания
- Вид
- несвършен
Как се пише притайване
Грешни изписвания: притаяване, прйтайване, притъйване, притаиване, притайвъне
Думата е отглаголно съществително от 'притаявам'. Когато гласната пред 'в' е 'я' под ударение, се изписва и изговаря 'я' (притая̀ване), но в някои диалекти или при бърз говор може да се чуе редукция. Основната форма обаче следва морфологията на глагола.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тая
Образувано от глагола 'притаявам' (несвършен вид) чрез наставката '-не'. Коренът 'тая' (крия, пазя в тайна) е със славянски произход, сродна със старогръцкото 'tēon' и латинското 'tueor'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно притайване
- притайване на дъха
- момент на притайване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
