Dumite-BG – онлайн речник за българския език

притежателен

[pritɛˈʒatɛlɛn]

притежателен значение:

Какво е притежателен? Който изразява принадлежност или владение (за местоимение, прилагателно).

1. (граматика) Който изразява принадлежност или владение (за местоимение, прилагателно).
2. (право) Който се отнася до правото на собственост и владение.
Ударение
притежа'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-те-жа-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
притежателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притежателен

(граматика)
  • В изречението 'моята книга', думата 'моята' е притежателно местоимение.
  • Притежателен падеж в английския език.
(право)
  • Притежателен иск за възстановяване на имота.

Синоними на притежателен

Как се пише притежателен

Грешни изписвания: претежателен, прйтежателен, притежътелен

Думата се пише с и в първата сричка, тъй като идва от притежавам (корен теж, представка при-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:притежавам
Произлиза от глагола 'притежавам' (имам собственост върху нещо) + наставка '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • притежателно местоимение
  • притежателен иск

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.