Dumite-BG – онлайн речник за българския език

притъпя

[pritɐˈpʲɤ]

притъпя значение:

Какво е притъпя? Правя нещо по-малко остро; отнемам остротата на режещ инструмент или ръб.

1. (пряко) Правя нещо по-малко остро; отнемам остротата на режещ инструмент или ръб.
2. (преносно) Правя по-слабо изразен даден усет, чувство, болка или внимание; намалявам силата на въздействие.
Ударение
притъпя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
при-тъ-пя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
притъпя се
Видова двойка
притъпявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притъпя

(пряко)
  • Майсторът притъпи ръба на ножа, за да е безопасен за тренировки.
(преносно)
  • Времето притъпи болката от загубата.
  • Алкохолът притъпи реакциите на шофьора.

Синоними на притъпя

Антоними на притъпя

Как се пише притъпя

Грешни изписвания: претъпя, притапя, прйтъпя
Думата се пише с и (при-), тъй като представката означава приближаване или непълнота на действието. Основната гласна е променливо я (притъпях, но притъпен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:tǫpъ (тъп)
Образувана от префикса 'при-' (добавяне, доближаване) и корена 'тъп'. Старобългарската форма 'тѫпъ' се свързва с индоевропейски корени, означаващи 'удрям', 'блъскам', откъдето се развива значението за липса на острие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • притъпя болката
  • притъпя бдителността
  • притъпя вниманието
  • притъпя сетивата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.