причастие
[priˈt͡ʃastijɛ]
причастие значение:
Какво е причастие? Нелична глаголна форма, която съвместява признаци на глагол (време, залог, вид) и на прилагателно име (род, число, сгласуване).
1. (Езикознание) Нелична глаголна форма, която съвместява признаци на глагол (време, залог, вид) и на прилагателно име (род, число, сгласуване).
2. (Религия) Едно от седемте християнски тайнства (Евхаристия), при което вярващият приема хляб и вино, символизиращи тялото и кръвта Христови.
- Ударение
- прича̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-час-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- причастия
Примери за използване на причастие
(Езикознание)
- В изречението 'четящо момиче', думата 'четящо' е сегашно деятелно причастие.
- Миналото страдателно причастие се образува с наставка -н или -т.
(Религия)
- Бабата отиде на църква, за да вземе причастие преди Великден.
- След изповедта свещеникът му даде причастие.
Синоними на причастие
Как се пише причастие
Грешни изписвания: пречастие, прйчастие, причъстие, причастйе
Пише се с и в представката (при-), тъй като означава приобщаване, приближаване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:причѧстиѥ
Калка (буквален превод) от гръцки. В граматически смисъл от μετοχή (metoché - участие), а в църковен от κοινωνία (koinonía - общение, приобщаване). Съдържа корена 'част'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- минало свършено деятелно причастие
- минало страдателно причастие
- свето причастие
- взимам причастие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
