причестя
[prit͡ʃɛsˈtʲɤ]
причестя значение:
Какво е причестя? Давам причастие (светите дарове - хляб и вино) на вярващ.
1. (религия) Давам причастие (светите дарове - хляб и вино) на вярващ.
- Ударение
- причестя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- при-чес-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- причестявам
Примери за използване на причестя
(религия)
- Свещеникът дойде да причести болния преди Великден.
- Утре ще отида да се причестя в църквата.
Синоними на причестя
Как се пише причестя
Грешни изписвания: пречестя, прйчестя
В съвременния книжовен език основната форма е причастя (от част), но причестя се среща често в практиката. Представката е при-.
Етимология
Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:причастие
Свързано с 'част', 'участие' - взимане на част от тялото и кръвта Христови. Формата с 'е' (причестя) е разпространен дублет или фонетична вариация на книжовното 'причастя', повлияна от мекостта на 'ч' или аналогия с други думи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- причестя с хляб и вино
- причестя болния
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
