причинен
[priˈtʃinɛn]
причинен значение:
Какво е причинен? Който се отнася до причината, който съдържа или изразява причина.
1. (логика, философия, наука) Който се отнася до причината, който съдържа или изразява причина.
2. (граматика) Който изразява обстоятелство за причина (напр. изречение, съюз).
- Ударение
- причѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- при-чи-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- причинни
Примери за използване на причинен
(логика, философия, наука)
- Учените изследват причинната връзка между тютюнопушенето и белодробните заболявания.
- Трябва да се направи задълбочен причинен анализ на инцидента.
(граматика)
- В това сложно изречение има подчинено причинно изречение.
Синоними на причинен
Антоними на причинен
Как се пише причинен
Грешни изписвания: пречинен, прйчинен, причйнен
В мъжки род единствено число се пише с едно н. В женски и среден род, както и в множествено число, се пише с двойно н (причинна, причинно, причинни), защото коренът завършва на 'н' (причин-а).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Произлиза от съществителното 'причина' + суфикс '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- причинна връзка
- причинна зависимост
- причинно-следствен
- причинен съюз
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
