причуване
[priˈt͡ʃuvanɛ]
причуване значение:
Какво е причуване? Илюзорно възприемане на звук; усещане, че се чува нещо, което реално не звучи.
1. (психология / битово) Илюзорно възприемане на звук; усещане, че се чува нещо, което реално не звучи.
- Ударение
- причу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-чу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- причувания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на причуване
(психология / битово)
- Тя реши, че шумът е просто причуване и продължи да чете.
- Честите причувания може да са симптом на умора.
Синоними на причуване
Как се пише причуване
Грешни изписвания: пречуване, прйчуване, причоване, причувъне
Пише се с 'и' в представката 'при-'. Образувано от безличната форма 'причува ми се'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:čuti
От глагола 'чувам' с представка 'при-', която тук модифицира значението към нереалност, илюзия или субективно усещане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- странно причуване
- мигновено причуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
