Dumite-BG – онлайн речник за българския език

приятелка

[prijɐˈtɛlkɐ]

приятелка значение:

Какво е приятелка? Жена или момиче, с която някой поддържа близки, доверени отношения, основани на взаимна симпатия, без те да са роднински.

1. (обща употреба) Жена или момиче, с която някой поддържа близки, доверени отношения, основани на взаимна симпатия, без те да са роднински.
2. (лични отношения) Партньорка в романтична или интимна връзка (гадже).
Ударение
приятèлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-я-тел-ка
Род
женски
Мн. число
приятелки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приятелка

(обща употреба)
  • Мария е най-добрата ми приятелка от детинство.
  • Излязох на кафе с няколко приятелки.
(лични отношения)
  • Той запозна родителите си със своята нова приятелка.
  • Те живеят заедно, но тя не му е съпруга, а приятелка.

Антоними на приятелка

Как се пише приятелка

Грешни изписвания: приятекла, прйятелка
Образува се от корена приятел и наставка -ка. Спазва се променливото я (в 'приятел' е 'я', в 'приятелка' се запазва, тъй като е пред мека сричка в старата фонетика или просто по аналогия с основната форма).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приятел
Производна от 'приятел' (старобълг. приꙗтель) + наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • най-добра приятелка
  • близка приятелка
  • приятелка на живота ми

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.