пробка
[ˈprɔbkɐ]
пробка значение:
Какво е пробка? Малка запушалка, винт или тапа, която затваря отвор на тръба, резервоар или механизъм (напр. за източване на масло).
1. (Техника) Малка запушалка, винт или тапа, която затваря отвор на тръба, резервоар или механизъм (напр. за източване на масло).
2. (Медицина/Химия) Малко количество вещество, взето за изследване; епруветка с такова вещество (умалително от проба).
3. (Електротехника) Сменяем предпазител (бушон) със стопяема жичка, който се завива в електрическото табло (разговорно).
- Ударение
- про̀бка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- проб-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- пробки
Примери за използване на пробка
(Техника)
- Механикът разви пробката на картера, за да изтече старото масло.
(Медицина/Химия)
- Лаборантът постави надпис върху пробката с кръв.
(Електротехника)
- Пробката изгоря и токът в апартамента спря.
Как се пише пробка
Грешни изписвания: пропка, прубка
Пише се с б, проверка се прави с думата проба. Съгласната се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Probe
Заета чрез руски език (пробка). Първоизточник е немската дума 'Probe' (опит, проба), но в техническия смисъл значението се е специализирало.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпускателна пробка
- пробка за масло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
