пробоботя
[proboboˈtʲa]
пробоботя значение:
Какво е пробоботя? Издавам глух, тътнещ звук (боботене) за определен, обикновено кратък период от време.
1. (пряко) Издавам глух, тътнещ звук (боботене) за определен, обикновено кратък период от време.
2. (преносно) За човек с басов глас: казвам нещо с нисък, глух глас или измърморвам.
- Ударение
- пробоботя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-бо-бо-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пробоботя
(пряко)
- Моторът пробоботя за секунда и после загасна окончателно.
- В далечината пробоботя гръм.
(преносно)
- Той пробоботя нещо неразбираемо под носа си и излезе.
- Басът на певеца пробоботя в залата.
Как се пише пробоботя
Грешни изписвания: пробуботя, прубоботя, пробобутя
В корена на думата се пише о – от боботене, а не с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:боботя
Представка 'про-' + звукоподражателен глагол 'боботя' (издавам глух, нисък звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пробоботя глухо
- пробоботя заплашително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
