пробойник
[proˈbɔjnik]
пробойник значение:
Какво е пробойник? Ръчен инструмент, обикновено метален лост със заострен или профилиран край, използван за пробиване на отвори в твърди материали (метал, кожа, камък).
1. (техника) Ръчен инструмент, обикновено метален лост със заострен или профилиран край, използван за пробиване на отвори в твърди материали (метал, кожа, камък).
- Ударение
- пробòйник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-бой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пробойници
Примери за използване на пробойник
(техника)
- Шлосерът използва пробойник, за да направи дупка в ламарината.
- За да зашие колана, обущарят първо използва пробойник за кожа.
Как се пише пробойник
Грешни изписвания: пробоиник, прубойник, пробуйник, пробойнйк
Пише се с й (и кратко), тъй като след него следва съгласна (н). Думата е производна от пробой.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пробивам
Произлиза от глагола 'пробивам' -> съществителното 'пробой' + наставка '-ник'. Свързано с праславянския корен *biti (бия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стоманен пробойник
- комплект пробойници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
