Dumite-BG – онлайн речник за българския език

продавач

[prodɐˈvatʃ]

продавач значение:

Какво е продавач? Служител в търговски обект, чието задължение е да обслужва клиентите, да предлага и продава стоки.

1. (Професии) Служител в търговски обект, чието задължение е да обслужва клиентите, да предлага и продава стоки.
2. (Право) Физическо или юридическо лице, което прехвърля собствеността на вещ или право срещу определена цена (страна по договор за покупко-продажба).
Ударение
продава̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-да-вач
Род
мъжки
Мн. число
продавачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на продавач

(Професии)
  • Любезният продавач ми помогна да избера правилния размер обувки.
  • В магазина търсят да назначат продавач на пълен работен ден.
(Право)
  • Продавачът е длъжен да предаде имота в състоянието, в което се е намирал по време на сключване на договора.

Антоними на продавач

Как се пише продавач

Грешни изписвания: продаватч, продъвач, прудавач, продавъч

Думата завършва на . Съществителните имена от мъжки род, завършващи на деятелната наставка -ач, не се пишат с 'т' пред 'ч'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:продавам
Произлиза от глагола 'продавам' (съставен от 'про-' + старобългарския корен 'дати'/'давам') с наставка за деятел '-ач'. Означава буквално 'човек, който дава нещо срещу заплащане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • продавач-консултант
  • амбулантен продавач
  • любезен продавач
  • главен продавач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.