проехтя
[proɛxˈtʲɤ]
проехтя значение:
Какво е проехтя? Издавам силен, кънтящ звук, който се разнася наоколо; разнасям се като ехо.
1. (общо) Издавам силен, кънтящ звук, който се разнася наоколо; разнасям се като ехо.
- Ударение
- проехтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ех-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- проехтявам
Примери за използване на проехтя
(общо)
- Гърмът проехтя над цялата долина.
- В празната зала проехтяха стъпки.
Антоними на проехтя
Как се пише проехтя
Грешни изписвания: проехте, проихтя, пруехтя
Пише се с е в корена (от ехо) и окончание -я за 3 л. ед.ч. минало свършено или 1 л. ед.ч. сегашно (макар че 1 л. е рядко употребимо).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ехтя
Префиксално образувание от 'про-' (за начало или преминаване на действието) и 'ехтя' (издавам ехо), свързано с 'ехо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изстрел проехтя
- глас проехтя
- вик проехтя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
