прозаичност
[prozɐˈit͡ʃnost]
прозаичност значение:
Какво е прозаичност? Характеристика на текст или реч, която е свойствена за прозата; липса на стихотворна форма.
1. (литература) Характеристика на текст или реч, която е свойствена за прозата; липса на стихотворна форма.
2. (преносно) Липса на възвишеност, романтика или оригиналност; всекидневност, баналност, скука.
- Ударение
- прозаѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-за-ич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- прозаичности (рядко)
Примери за използване на прозаичност
(литература)
- Прозаичността на изказа му контрастираше с поетичните думи на опонента.
(преносно)
- Любовта им се разби в прозаичността на битовите проблеми.
- Тя се отегчаваше от сивотата и прозаичността на ежедневието.
Синоними на прозаичност
Антоними на прозаичност
Как се пише прозаичност
Грешни изписвания: прозайчност, прузаичност, прозъичност, прозаичнуст
След гласна 'а' се пише 'и', когато следва съгласна, а не 'й' (прозаичен, а не прозайчен).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:prosa
От прилагателното 'прозаичен', произлизащо от съществителното 'проза' (лат. *prosa* < *prorsus* – пряк, прост).
Употреба
Чести словосъчетания:
- житейска прозаичност
- битова прозаичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
