Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прозвънтяване

[prozvɐnˈtʲavɐnɛ]

прозвънтяване значение:

Какво е прозвънтяване? Издаване на кратък, ясен, звънлив звук или поредица от такива звуци; разнасяне на звън.

1. (пряко) Издаване на кратък, ясен, звънлив звук или поредица от такива звуци; разнасяне на звън.
Ударение
прозвънтя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-звън-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
прозвънтявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прозвънтяване

(пряко)
  • След кратко прозвънтяване на звънеца, вратата се отвори.
  • В тишината се чу само прозвънтяването на изпуснатите монети.

Синоними на прозвънтяване

Антоними на прозвънтяване

Как се пише прозвънтяване

Грешни изписвания: прозвъняване, прозвънтеване, прузвънтяване, прозвантяване, прозвънтявъне
Пише се с променливо я (прозвънтяване), тъй като в сродни форми ударението пада върху гласната или тя е пред мека сричка, но тук следва правилото за наставката на вторичните несвършени глаголи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звънъ
Произлиза от 'прозвънтявам' (вторичен несвършен вид на прозвънтя). Коренът *zvьn- е звукоподражателен, характерен за славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • металическо прозвънтяване
  • глухо прозвънтяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.