Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прозявка

[proˈzʲafkɐ]

прозявка значение:

Какво е прозявка? Неволево, дълбоко вдишване с широко отворена уста, последвано от издишване, обикновено предизвикано от умора, скука или сънливост.

1. (физиология) Неволево, дълбоко вдишване с широко отворена уста, последвано от издишване, обикновено предизвикано от умора, скука или сънливост.
Ударение
прозя̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-зяв-ка
Род
женски
Мн. число
прозявки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прозявка

(физиология)
  • Тя се опита да скрие прозявката си с ръка.
  • Заразителната прозявка обхвана цялата зала по време на лекцията.

Как се пише прозявка

Грешни изписвания: прозяфка, прозевка, прузявка
Думата се пише с променливо я (прозявка - прозеви), и със звучна съгласна в, която се обеззвучава при изговор. Проверка: прозявам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прозявати сѧ
От глагола 'прозявам се', който произлиза от праславянския корен *zějati (зея, отворен съм). Наставката '-ка' формира съществителното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широка прозявка
  • заразителна прозявка
  • сподавена прозявка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.