произхождане
[proisˈxɔʒdɐnɛ]
произхождане значение:
Какво е произхождане? Състоянието на водене на началото си от някого или нещо; произход.
1. (общо) Състоянието на водене на началото си от някого или нещо; произход.
2. (логика/наука) Логическо следване, произтичане като резултат.
- Ударение
- произхо̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-из-хож-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на произхождане
(общо)
- Произхождането на думата е спорно според лингвистите.
- Доказването на благородническото произхождане беше важно за наследяването на титлата.
(логика/наука)
- Това правило е естествено произхождане от по-общия закон.
Синоними на произхождане
Как се пише произхождане
Грешни изписвания: пройзхождане, произхождене, пруизхождане, произхуждане, произхождъне
Представката е произ- (от про + из), а не пройз-. Съгласната ж се обуславя от редуването д/жд в глагола (ходя - произхождам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ходъ
Калка или словообразуване с представки про- + из- + корен -ход- (вървене, движение), аналогично на латинското *procedere* или *originare*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално произхождане
- етническо произхождане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
