Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прокурист

[prokuˈrist]

прокурист значение:

Какво е прокурист? Физическо лице, упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу заплащане. Прокуристът има широки правомощия да извършва всички действия и сделки, свързани с търговската дейност.

1. (право и икономика) Физическо лице, упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу заплащане. Прокуристът има широки правомощия да извършва всички действия и сделки, свързани с търговската дейност.
Ударение
прокурѝст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-ку-рист
Род
мъжки
Мн. число
прокуристи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прокурист

(право и икономика)
  • Собственикът назначи опитен финансист за прокурист на холдинга.
  • Договорът беше подписан от прокуриста на дружеството.

Синоними на прокурист

Как се пише прокурист

Грешни изписвания: прокорист, прукурист, прокурйст
Думата се пише с 'у' във втората сричка: прокУрист (от латински *cura* - грижа).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Prokurist
Заемка от немски *Prokurist*, която произлиза от латинското *procurare* (грижа се за, управлявам). В правната терминология навлиза чрез Търговския закон.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • търговски прокурист
  • назначен прокурист

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.