прокънтя
[prokɐnˈtʲa]
прокънтя значение:
Какво е прокънтя? Издавам силен, ясен и продължителен звук (обикновено за камбана, метал, гръм); разнасям се като ехо.
1. (акустика) Издавам силен, ясен и продължителен звук (обикновено за камбана, метал, гръм); разнасям се като ехо.
- Ударение
- прокънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-кън-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- прокънтявам
Примери за използване на прокънтя
(акустика)
- Гласът му прокънтя в празната зала.
- Изстрелът прокънтя и стресна птиците.
Синоними на прокънтя
Как се пише прокънтя
Грешни изписвания: прокантя, прукънтя
Коренът се пише с ъ (кънтя). В 3 л. мн.ч. е прокънтяха (минало) или прокантят (бъдеще - с 'я').
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kǫt-
От глагола 'кънтя' (издавам метален, звънтящ звук) + представка 'про-' (за разпространение на звука). Коренът е сродни с лат. cantus (песен, звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- прокънтя в тишината
- прокънтя глухо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
