проницаване
[pronit͡sˈavɐnɛ]
проницаване значение:
Какво е проницаване? Вглеждане в дълбочина; проникване с поглед или с ум в същността на нещо.
1. (книжовно) Вглеждане в дълбочина; проникване с поглед или с ум в същността на нещо.
- Ударение
- проницàване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ни-ца-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- проницавания
Примери за използване на проницаване
(книжовно)
- Неговото проницаване в човешката психика беше удивително.
- Проницаването в тайните на вселената изисква търпение.
Синоними на проницаване
Как се пише проницаване
Грешни изписвания: пронитсаване, пруницаване, пронйцаване, проницъване, проницавъне
Пише се с ц. Думата следва правописа на глагола 'проницавам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проницати
От глагола 'проницавам'. Свързано със старобългарското 'проницати', коренът е сродни с 'нижа' и 'никна' (прониквам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко проницаване
- интуитивно проницаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
