Dumite-BG – онлайн речник за българския език

проповеднически

[propoˈvɛdnitʃɛski]

проповеднически значение:

Какво е проповеднически? Който е присъщ на проповедник или се отнася до изнасянето на проповеди.

1. (религия) Който е присъщ на проповедник или се отнася до изнасянето на проповеди.
2. (преносно) Който има назидателен, поучителен или морализаторски тон.
Ударение
проповѐднически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
про-по-вед-ни-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
проповеднически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проповеднически

(религия)
  • Той притежаваше изключителна проповедническа дарба.
  • Проповедническата дейност на светите братя Кирил и Методий е основополагаща.
(преносно)
  • Не ми харесва проповедническият му тон, когато говори за политика.
  • Говореше с проповеднически патос.

Как се пише проповеднически

Грешни изписвания: проповетнически, пруповеднически, пропуведнически, проповеднйчески, проповедническй
Думата се пише с д (проповед), което се проверява с формата за мн.ч. на съществителното: проповеди.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проповѣдь
Произлиза от съществителното 'проповедник', което е производно на 'проповед'. Коренът е свързан с глагола 'ведати' (знам) и представката 'про-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проповедническа дейност
  • проповеднически тон
  • проповедническа катедра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.