пропъждане
[proˈpɤʒdɐnɛ]
- Ударение
- пропъ̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-пъж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пропъждания
- Вид
- несвършен
Как се пише пропъждане
Грешни изписвания: пропъжданье, пропъждане, прупъждане, пропаждане, пропъждъне
Думата се пише с 'ъ' в корена (пъд) и завършва на '-не', характерно за отглаголните съществителни имена от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫдити
Образувано от представка 'про-' и корен 'пъд' (старобългарски 'пѫдити' – гоня, пъдя), с наставка за отглаголно съществително '-не'. Сродно със санскритското 'pundate'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено пропъждане
- пропъждане на врага
- пропъждане на мисли
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
