прорицание
[proriˈt͡saniɛ]
прорицание значение:
Какво е прорицание? Предсказване на бъдещето, обикновено смятано за вдъхновено от божествена сила; самото предсказание.
1. (религия/мистика) Предсказване на бъдещето, обикновено смятано за вдъхновено от божествена сила; самото предсказание.
- Ударение
- прорица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- прорицания
Примери за използване на прорицание
(религия/мистика)
- Древното прорицание гласеше, че кралството ще падне, когато реката пресъхне.
- Тя се вслушваше в думите на оракула, търсейки скрито прорицание за съдбата си.
Синоними на прорицание
Как се пише прорицание
Грешни изписвания: прорицанйе, прорецание, прурицание, прорйцание, прорицъние
Пише се с и в корена 'риц' (свързано с архаичното 'рикам'/наричам) и завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прорицаниѥ
Отглаголно съществително от старобългарския глагол 'прорицати' (предсказвам), който е производен на 'рещи' (река, казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мрачно прорицание
- сбъднато прорицание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
