прорицател
[proriˈt͡satɛl]
прорицател значение:
Какво е прорицател? Човек, за когото се вярва, че може да предсказва бъдещето чрез свръхестествени способности или божествено вдъхновение.
1. (религия/мистика) Човек, за когото се вярва, че може да предсказва бъдещето чрез свръхестествени способности или божествено вдъхновение.
- Ударение
- прорица̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ри-ца-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прорицатели
Примери за използване на прорицател
(религия/мистика)
- Древният прорицател предсказал падането на империята.
- Хората отиваха при прорицателя, за да разберат съдбата си.
Как се пише прорицател
Грешни изписвания: прорецател, прурицател, прорйцател, прорицътел
Коренът е '-риц-' (от 'ричам', 'наричам'), затова се пише с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прорицати
От старобългарския глагол 'прорицати' (пророкувам), свързан с корена 'рек-/рич-' (говоря).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляп прорицател
- дарба на прорицател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
