просторечие
[prostoˈrɛt͡ʃiɛ]
просторечие значение:
Какво е просторечие? Езиков стил или съвкупност от думи и форми, характерни за непринудената, обикновена народна реч, често нарушаващи нормите на книжовния език. Използва се предимно в битовото общуване.
1. (езикознание) Езиков стил или съвкупност от думи и форми, характерни за непринудената, обикновена народна реч, често нарушаващи нормите на книжовния език. Използва се предимно в битовото общуване.
2. (лингвистика) Отделна дума или израз, характерен за този стил.
- Ударение
- просторе'чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- прос-то-ре-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- просторечия
Примери за използване на просторечие
(езикознание)
- Авторът използва просторечие, за да придаде автентичност на диалозите между селяните.
- Във фразата му се усещаше грубовато просторечие.
(лингвистика)
- Думата 'бачкам' е просторечие.
Синоними на просторечие
Антоними на просторечие
Как се пише просторечие
Грешни изписвания: просто речие, прусторечие, простуречие, просторечйе
Сложните съществителни имена, образувани от две основи с помощта на съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прост + реч
Сложна дума, съставена от основите на 'прост' (в смисъл на обикновен, народен, необразован) и 'реч'. Калка на руското 'просторечие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- грубо просторечие
- градско просторечие
- изпълнен с просторечия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
